%Заспал и Стоян, Стойене
%На жътва (на връщане от нивата) 
%Джиджев:жътварски

\begin{multicols}{2}
Заспал и Стоян, Стойене,
%%"и" вм. "ми" - по записа, нотите, в името на смисъла

в негови ладни зимници
%%стихът е изпуснат в ръкописа - тук по нотите и записа

с негова млада нивяста,

с негово мъжко дитенце. 

\five Ка ги видела майка им,

тя каил ни е станала,
\kray

запали ладни зимници

на четирите кишета, 

па ми навънка излези

\ten и на Стояно думаше:

-- Сино Стоене, Стоене,

излизай, синко, навънка,

разбивай, синко, прагове

ем горни, синко, ем долни, 
%%("сино" или "синко"???; "синко" е по-често)

\fifteen дано навънка излезеш;

мъжко си дите уземи,

булката и да остане --

тя е дивета на мама,

а ти си, синко, идничък!

\twenty Не я е зачул млад Стоян,

на[й] я зачула сна[х]а \`{и},

тя ми навънка излези

и си Стояно извика:

-- Либе Стойене, Стойене,

\twentyfive я са надзади повърни,

зими ми, либе, алтъни!

Стоян са назад повърна

и ми е в огин изгорял.

~~
\end{multicols}

\sing{Пяла: Стояна Петкова Докова}
\year{1902}
\village{с. Пъдарско}
\area{Пловдивско}
\rec

%Пяла: Стояна Петкова Докова, с. Пъдарско, Пловдивско, р. 1902 г. 
%Записал: Тодор Джиджев, декември 1964. 



\placedate{с.\,Пъдарско, общ.\,Брезово, 11 декември 1964\,г.}
\singer{Стояна Петкова Докова, род.\,1902\,г.}